The X-Perience. Началото.

Friday, January 26th, 2018

Няма шега, няма измама .. завърнах се!

От доста време исках да възстановя писането но така и не си намирах повод. Вече всеки говори за живота – било то разбиращи хора, тотално random телевизонно-популярни лица, хора на спирката, европолитици. С две думи – “не върви” да пресъздам стария блог, пък и времената се менят, вероятно и аз с тях.

За сметка на това следколедно реших, че е време за нов автомобил и вместо да споделям преживяванията си покрай него основно с хората край мен – реших, че е добра идея да направя един своеобразен пътен дневник месечно, с който да изразя мнението и впечатленията си от живота с колата.

След 4 прекрасни години с bi-turbo Insignia и с наближаващото изтичане на гаранцията й беше ясно, че ще трябва нещо ново. Логиката при избора на нова машина сама по себе си е достойна за някой научен труд. Всеки, минавал по този път, (би трябвало да) познава чуденето и маенето. Бих могъл да отлича няколко точки, над които мозъка на човек се съсредоточава когато си мисли за бъдещото МеПеСе.

  • Цена?

Винаги първото правило е да знаеш с колко пари разполагаш. Дали събрани по празниците; дали спечелени от ония билетчета; дали лизинг; дали кредит; дали на късмет; дали бартер.. списъка е дълъг, но изводът винаги (трябва да) е “Разполагам с количество Х”.

  • Нова кола vs. нов внос. Ох.

ОК, събрали сме количеството Х. Бързо ровене из търсачките или пък заглеждане по билбордите из китните улици може да ни даде идея за новите коли, сензационните цени, гаранции и пр. Истината е, че изпадат добри оферти, но си трябва търсене и търпение. Новата кола не идва бързо и това трябва да е ясно на всеки. Затова и повечето хора , особено работещите – запълват времето си с постоянно цъкане в mobile/cars, и решават да се насочат натам. В друг пост ще пиша изказани и неизказани мисли по адрес на новия внос, но тъй като моя случай е друг – няма да се задълбавам.

  • За какво ми е?

Когато човек си купува каквото и да е – то е с някаква цел (освен разни частни случаи, ама това са изключения). При автомобилите, учудващо – целта е много лесно определена още щом се замислим – ” Искам нова кола, защото …” . Я старата е малка, я е стара. Може би семейството на човек се увеличава, може и да се намалява – хора всякакви..

При мен решението да сменям автомобила беше продиктувано 50% от изтичащата гаранция на бившата кола; 50% от факта, че в две жилища имам гаражи и нищо не можеше да бъде паркирано вътре. Крайно непрактично и доста тъпо. Решението – махаме лимузината и кацаме на нещо по-малко, по-проходимо за офроуд трасетата тип “Младост – Горублене по стария път”; “Бул. Цар Борис III rally” както и безумните за паркиране улички и тротоари надлъж и нашир. Конкретно осъзнах, че търся compact SUV или т.нар. Crossover.

Общо взето с това се изчерпват основните стъпки за избор на автомобил. Тук свършва лесното..

Почти всички производители правят Crossover-и, затова вече фините изисквания започнаха да филтрират предложенията на пазара. Търсех 4×4 задължително, достатъчно голямо за да може да поеме 4 човека за къси и средни пътувания, както и принципа “колкото може повече екстри до достигане на предварително заделената сума”. Renault имат Captur, който няма версия с 4х4. Отпада. Nissan притежават Juke, който не е за всеки вкус. И очевидно ръст – при теста се оказа, че на задната седалка освен бебета – няма кой друг да седи. Отпада. Dacia правят Duster, но там екстрите не бяха това, което искам. Alfa нямат crossover, Stelvio си е full SUV което пък няма да влиза в гаража. Докато прекарах още няколко от подобните започнах да се отчайвам – нищо не можеше да мине през филтрите и да се озове на финалната права. В този момент даже осъзнах, че е много трудно човек да си купи нова кола и за малко даже ме обзе 1% депресия.

FIAT

Тези са уникални. Спомени покрай марката имам още от времето на аматьорски engine swap 5-цилиндрови двигатели от Fiat Coupe , през забавно возене в Tipo без ауспух, редовния ми транспорт между София и Кюстендил от един съсед в Punto, кумовете ми с Bravo .. като се замисля доста хора около мен имат общо с марката , а аз – не. Досега.

Четейки офертите им попаднах на серията 500. Първоначалните ми велики спомени са с един 500L преди няколко лета в Сардиния, когато трима човека в колата видяха как ни изпреварва колоездач. Not good. Но освен L, марката предлага и 500X, който взема всичко което не беше наред с L-модела и го оправя. И подобрява. Фирмените предложения също ми харесаха, комуникацията с агентите им беше лесна и около месец след първата ни среща взех в ръце ключовете на новия “звяр”.

  Модел: 2017/2018 Fiat 500X Trekking Plus Off-Road (последния да затвори вратата)

Задвижване: 4×4 | 2.0 MultiJet2 16v (дизел) | 9-speed Auto ZF

Екстри за модела: Всички без панорамен покрив

Допълнителни екстри: Зимен пакет джанти, гуми, стелки, хотел за гуми, смяна и т.н.

Цвят: Сив графит металик

Пробег при вземането: 3км | 26.01

По време на проследяването на живота с фиатката, наричан за повече драматизъм The X-Perience, ще следя основни неща като разход на колата, разход ПО колата, допълнителни изгъзици (тип “Ароматизатор – борче”) откъм технически параметри; цялостното впечатление от поведението на автомобила on-road и off-road (което хич няма да е малко); както и полезни съвети в различни житейски ситуации.

Планирам доста неща за този автомобил и смятам да споделям ежемесечно разходите, преживяванията, местата, хората и всичко около него, което е различно от тривиалното.

А в днешния динамичен свят подобни неща не са рядкост. Изобщо!

П.п. Специални благодарности към Мотобул, Ауто Италия и Аутоплаза. Те си знаят 🙂

Leave a Reply